"Ти не си тялото.”

Десетки години съм се занимавал с източната мисъл, неведнъж съм посещавал лекции, четени от индуси, и на всяка от тях съм чувал тези думи.

Ако наистина не сме нашето тяло, какво сме тогава?

Основната грижа на живота ни е да храним тялото си, да го поддържаме топло, защитено, сексуално задоволено и привлекателно. За какво е тогава това внимание към тялото, щом “то” не сме ние?

Написал съм много книги как да се усъвършенства домът, преди да започна да пиша за усъвършенстването на тялото. След тях дойдоха книгите за усъвършенстване на ума, а сега пиша за усъвършенстването на духа. Преходът от дома до тялото е естествен. Тялото е дом. Не сме ние, а е нашият дом. Каквото и да сме в действителност, то е в тялото ни като в свой дом.

Когато говорим за ума и духа, ние се насочваме към това, което или каквото сме в действителност. Ние сме нематериални. Тъй като сме ум и дух, можем да си служим с много малко думи, за да говорим по такава жизненоважна тема - кои сме ние.

Когато говорим за нашия живот с понятията любов, пари, сигурност, здраве и условия, ние говорим за основата на нашия дом - за тялото. Тази основа е видимата ни опора.

Тя е съществена. Но може би още по-съществена е основата на това, кои наистина сме ние. Тя може да има само невидима опора.

Западът срещу Изтока - материалното срещу духовното

Земята е гигантски компас с два магнитни полюса. Като че ли има някаква полярност и между Западното и Източното полукълбо на планетата. Тя е като полярността между лявото и дясното мозъчно полукълбо у човека, едното ориентирано материално, а другото към нематериалните сфери като чувства, идеи, интуиция и творчество.

Съединените щати заеха лидерското място в Западното полукълбо, развивайки цивилизацията до нейния материален връх. Индия стана водач в Източното полукълбо, развивайки знанията и връзката с духовната сфера до такава степен, че левомозъчните хора наричат индуските наставници “мистици”.

Такъв мистик е Свами Амара, който помогна за написването на тази глава. В езика хинди думата “свами” означава “свят, уважаван човек”. “Амара” значи “безсмъртен”. Хората, наричани “свами”, си служат свободно с окултните ритуали и действия, които изглеждат тайнствени и будят учудване у по-материалистично настроения западен ум. Но това не се отнася задължително за вашия ум, защото вие сте се упражнявали да използвали дясното си мозъчно полукълбо и да бъдете в по-голямо съзвучие със сферата на творчеството.

Свами Амара е последовател на големия мъдрец Рама Кришна, живял в края на ХIХ век. Самият Амара се прочул с това, че оживял, след като дни наред лежал жив погребан. Той със сигурност е знаел как да си намира невидими опори!

Довършете тренировката си с упражненията в тази глава и вие самите ще заслужите титлата “свами”.

Кое е първично - духовното или материалното?

Кое от двете неща бихте искали да контролирате - причината или следствието? Ако се замислите, контролът върху следствието е доста ограничен. Например ако следствието е сняг, да контролирате снега ще означава да можете да направите снежен човек, да хвърляте снежни топки или да ринете снега. Но ако контролирате причината, можете да решите дали да вали сняг или не, къде да вали, дали да е мокър или сух, колко дебела да е снежната покривка. Вселенското следствие е материалният свят. Причината за него се намира в нематериалния, в духовния свят.

Да се допитаме до някои от великите личности от миналото.

“Велики са тези хора, които виждат, че духовното е по-силно от всяка материална мощ.” Ралф Уолдо Емерсън.

“Едно е сигурно. Всичко, което се случва в световната история, се корени в нещо духовно.”

Алберт Швайцер.

“Ако трябва да спасим плътта, то причината за това трябва да е в духа.”

Дъглас Макартър.

Навярно всички те биха се съгласили, че макар видимите опори да вършат работа, невидимите могат да бъдат още по-добри.

Може би сега се каня да ви дам мистична формула как да се сдобиете с безгранична духовна подкрепа? Отговорът е решително “не” и нека великият източен мъдрец Джиду Кришнамурти, лидер на едно изключително теософско общество, да ви каже защо:

“Някога ръководех световна организация, основана през 1911 г., която имаше хиляди членове в много страни. Самият аз я разпуснах през 1929 година. Тогава заявих, че няма път към истината и че никоя организация или организирано вярване във вид на религия не може да доведе човека до истината или до неговото спасение. Заявих, че в така наречените духовни въпроси няма авторитет, водач или гуру и че цялото това последователство развращава последователите. Вие трябва да си бъдете собствените духовни учители и собствените последователи.”

Както и да е, аз само ще ви дам правилната посока: навлизайте навътре в самите вас.

Къде се крие духовната причина на материалните следствия

Поканиха ме в Индия да преподавам медитация. Индия е земята, където се е родила медитацията. Независимо от това ме поканиха да преподавам динамична медитация, а не пасивната, която е била практикувана хилядолетия наред в Индия.

След като вдишате дълбоко три пъти, вие използвате способността си да си представяте и да “виждате” картината на това, което искате да стане. Използвате творческата си сила, за да накарате нещата да се случат. Това е динамичната медитация.

В Индия медитацията може да достигне много по-големи дълбочини от тези, на които сте способни вие, но медитиращият просто е там, не действа активно с мозъка си, докато е в това състояние. Това се нарича пасивна медитация.

Йогизмът се развива в Индия отпреди близо пет хилядолетия. Йогите могат без никакви специални усилия да достигнат тета-равнището на мозъчните вълни - четири до седем пулсации в секунда. Така те забавят метаболизма си и могат да останат погребани живи за цял месец с извънредно малък достъп на въздух.

Когато преподавах новия вид медитация в зала “Блаватска” в седалището на теософското общество в Адхиар, прииждаха много слушатели, научили, че от тази медитация има и допълнителен полезен ефект, щом се научиш да я прилагаш.

Има една история как Създателят искал да остави Божеството на безопасно място на Земята. Създателят знаел, че ако го остави на висока планина, то ще бъде разкрито; ще го намерят лесно и ако го скрие в най-дълбокото море. Така че Божеството било укрито на последното място, където човек би го потърсил - в самия човек. Така мъжете и жените, навлизайки вътре в себе си, като правят необходимите действия, могат да си осигурят непрестанна помощ от другата страна - една постоянна невидима опора.

Подходящите действия може да не са еднакви за всички

Изнасях лекции в чужда страна пред публика, която разбираше английски. За да породя очаквания и вяра в силата на ума, която по-нататък щях да демонстрирам, аз се опирах на най-новите научни изследвания, които ми помагаха да обясня тази сила.

По едно време организаторите на семинара дойдоха при мен развълнувани.

“Не ни говорете за теории, настояваха те.Демонстрирайте.” Повтаряха ми го с голямо въодушевление, настоявайки, че познават публиката си и че ако давам само теория, много хора ще поискат да им се върнат таксите за участие. Нищо не бе в състояние да ги убеди, че моята лекция се развива по начин,който е доказано най-ефективен за всички.Дори ме последваха и в тоалетната, за да ме убедят да внеса промяна.

И така, отстъпих пред домакините и промених лекцията. През този ден по-малко хора видяха аура, по-малко успяха в психометрията (държиш предмет и говориш за собственика му), малко бяха и онези, които приеха мислено изпратената от мен дума. За силите на ума това са азбучни неща, но трябва човек да разбере как точно стават нещата, за да проработят. Трябва да разберете природата на творческата сфера, за да поискате нейната помощ.

Как да говорим на езика на Създателя

Подканяме да помагате на другите хора, за да помогнете на себе си. Това не е теория. То е факт. И е така, защото ние всички сме части от един отбор, от човешкия род. Ако възприемате хората като някакъв отбор спринтьори, победители няма. Резултатът ще е равен. Всички заедно ще стигнем на финиша.

Ако подтиквате напред другаря си, това не означава вие самите да изоставате. Създателят вижда какво правите. Вие дори отивате още по-напред.

Езикът на Създателя е създаването. Всеки път, когато решите проблем - ваш или на някой друг човек, - вие помагате на Създателя. Заставате на негова страна.

Следователно всеки път, когато създавате проблем или допринасяте за усложняването на съществуващ проблем, вие работите срещу Създателя. Отдалечавате се от него.

Колкото повече говорите на езика на Създателя, толкова по-добър става животът ви. Това поведение дава дори по-силен резултат от молитвите.

Не казвам, че трябва да спрете да се молите. Но се замислете по-добре, преди да започнете да се молите да стане нещо определено. Възможно е в същия този миг Създателят да ви моли вие да направите това, за което сте създадени, да се заловите за работа и да намерите начин как сами да направите въпросното нещо.

Много хора прибягват до това мощно средство - молитвата, когато търсят как да усъвършенстват живота си. Често пъти те грешат, искайки някой да го направи заради тях, вместо да попитат по какъв начин самите те могат да подобрят живота си.

Доста популярен е съветът да се свързвате с успели хора и да подражавате на поведението им. Когато запитах един познат защо непрекъснато потрива челото си, той обясни, че наблюдавал движенията на своя съсед милионер, който постоянно триел челото си. Може би това е вторична реакция, предизвикана от напрежение в работата. Дори в речника думата “труд” е преди думата “успех”.

Има много отрицателни умствени нагласи относно творчеството, които думите могат да разсеят. Възможно е да не смятате, че това, което правите, е творчество.

Алис е сервитьорка. Тя има желание да служи на Създателя, но вместо това обслужва хората. Започва доброволно да върши работа в полза на църквата през свободното си време. Църквата й възлага да сервира кафе на събранията и да поднася храна на бедните в почивните дни. Тя започва да разбира, че дори сервирането на храна в ресторанта има духовен аспект. Започва повече да харесва работата си и получава по-големи бакшиши.

Друга нагласа, която потиска творческите ви действия, е мисленето, че не сте в достатъчна степен творци или че сътвореното от вас няма стойност. Съществуват и други варианти на схващането, че творчеството не е достатъчно, но всички те реагират на едни и същи думи за корекция. Ето едно изявление, което потвърждава вашата истинска стойност пред Създателя:

Знам как да творя, защото съм надарен с творчество. Творя необходимото и сътвореното от мен има универсална стойност.

Ако според вас това ви върши работа, повтаряйте го по три пъти на ден след релаксация, в продължение на седем-осем дни. Може да усетите, че като правите така, всеки ден все повече усещате присъствието на Създателя. Нищо чудно това да предвещава най-голямата възможна промяна към по-добро в живота ви.

Цялото е по-голямо от сбора на своите части

Хората по-скоро са склонни да вървят сами по пътя си. Мотивирано от материални подбуди, търсенето на богатства и власт е карало мъжете и жените да се прегазват едни други, да опропастяват ресурсите на Земята. Това е довело до разрушаване на естествените екологични системи и до вреда за околната среда. Засилило е предразсъдъците и е предизвикало отчуждение, склонност към разделение и войни.

Положението като че ли върви към промяна. Тя може би идва точно навреме.

Ентусиазмът да се рециклират отпадъци и да се опазват застрашени видове свидетелства за новото уважение към Майката Земя. Това сочи придвижване към по-голяма интегрираност и към разбирането, че всичко живо е неразделно свързано. Днес вече получават признание и алтернативните методи за лечение, особено тези, които вземат предвид цялата личност - тяло, ум и дух. Професията на лечителя започва да ни вижда не като отделни части на тялото, а по-скоро от цялостна, холистична гледна точка - ние сме не сбор от ларинкс, лимфа и черен дроб, а от тяло, ум и дух.

Ние се интегрираме, ставаме едно. И цялото е по-голямо от сбора на частите си.

С всеки изминал ден, докато съзнанието ви расте и постигате все по-голямо съзвучие с източника на творчеството, все повече и повече ще осъзнавате единството. Това съзнание ще ви извиси към един нов и по-удовлетворяващ живот, в който насладата, богатството и любовта са несравнимо по-големи, отколкото са сега, и този факт ще ви даде такива лични възможности, каквито не сте и сънували.

Това е така, защото цялото наистина е по-голямо от сбора на частите си. Частите осъзнават своите собствени ограничения. Цялото осъзнава присъствието на Създателя и неограничеността, гарантирана от него.

Още в тази минута съберете палеца и показалеца си. Затворете очи, вдишайте дълбоко три пъти и се запитайте: “Накъде е насочена моята най-голяма любов?” Ако отговорът, който ви хрумне, е Националната банка, тогава сбогом и на добър час!

Какво е величието, както го разбираме ние? Очевидно то е мимолетно качество - днес го има, утре го няма. Истинското величие трябва да е непреходно и да не бъде илюзия.

Исус е казал, че никой не е изключителен, че всички сме деца на Бога, така че защо да ламтим за величие? Уместен въпрос.

Отговорът, отразен в огледалото на живота, е, че не бива да се стремим към величие - към такова величие, което според хората например притежават героите.

Думата има друг смисъл: величие в очите на Създателя, а не в очите на създанието.

Ето някои измерения на величието, които не са непременно свързани с култ към героите, но е твърде вероятно да отбележат точки във ваша полза пред другата страна.

Вече знаете, че когато помагате на другите, със сигурност стъпвате на пътеката, която ще ви поведе към величието. Пак ще кажа, не става дума само да преведете някоя стара жена през улицата или да й помогнете да излезе от асансьора. Когато дарявате пари за значими благотворителни цели или работите извънредно в помощ на център за социални грижи, правите гигантска крачка напред. Превръщате се в помощници на Създателя.

Застанете зад правата кауза. Тя може да е непопулярна дейност, ако отнема на някои хора привилегии, а освобождава други от непоносимо бреме. Едно от най-успешните движения през ХХ век в областта на хармонизирането на отношенията между работниците и работодателите е движението “Нравствено превъоръжаване”. За него важното е не кой е прав, а кое е право. Такава позиция не само често пъти е непопулярна, но и изисква голяма смелост. Нерядко тръбачите на истината биват уволнявани от хората, отговорни за разгласените нередности. Това обаче в края на краищата се компенсира, щом истината излезе наяве и се намеси Създателят.

“Създай по-добър капан за мишки” е другото лице на величието, което не само проправя по-добър път към вашата врата, но и носи по-големи награди. Не пестете уменията си, използвайте ги щедро. Ставайте все по-добри и по-добри. Уменията са дар от Създателя и не му е приятно да вижда как те се прахосват.

Духовният “герой” е онзи, който казва “да” на живота. Човек, който казва “не” на живота, може да е от тези, които рядко напускат дома си - ако вземем този краен пример. Те не вярват, че Създателят може да защитава творението си.

От друга страна, човекът, който казва “да” на живота, не прави отчаяни и безразсъдни неща, а е склонен да изпробва новото, да опита различното и предизвикателното, да се среща с нови хора, да посещава нови места, да се посвети на ново хоби, да учи нов език, да практикува нов спорт. Такава личност непременно ще се хареса на Създателя, защото извлича по-големи предимства от най-ценния възможен дар - живота.

Да постигнем целите си дори когато пътят към тях е труден

Някои казват, че когато пътят е труден, трудното се превръща в начин да вървиш по пътя. Да ги оставим да вървят.

Няма нужда да смятате, че сте трудни. “Труден” означава мъчноподвижен. Вървейки през тези страници, като сте си представяли положителни неща, като сте помагали на другите и сте влизали във все по-голямо съзвучие със Създателя, като сте обичали по-цялостно, вие ставате по-подвижни и по-просветлени.

Когато пътят за вас стане труден, повикайте духовната “Бърза помощ”. Тя не се набира по телефона с определен номер, а представлява един звук. Това е звукът ОМ, произнесен като “оум” с дълго, проточено “о” - нещо като “о-о-о-о-у-м-м”. Защо е толкова мощен? Ако Космосът може да бъде чут - тоест ако трептенията на всяка молекула, кръженето на всяка планета, въртенето на всяка галактика могат да бъдат чути, - това ще звучи така в нашите уши, а удълженото, протяжно произнасяне на този звук е най-близкият до действителността вариант, който сме в състояние да произведем.

Всичко вибрира от този звук. Демонстрирайте го на себе си, като протегнете напред ръце с дланите надолу, докато вие или друг човек произнася на висок глас ОМ. Ще почувствате сърбеж в дланите си, защото те вибрират от това космическо звучене.

Ето един прост начин как да впрегнете мощта на този космически звук, за да потърсите невидима опора:

Упражнение за впрягане мощта на звука ОМ

1. Произнесете три пъти ОМ, преди да започнете да решавате даден проблем в състояние на релаксация с помощта на контролирано фантазиране - докато сте със затворени очи, - и три пъти след края на сеанса, след като отворите очи.

2. Когато правите преглед на необходимите стъпки за решаване на даден проблем с помощта на контролираното фантазиране, обикновено има три мисловни картини.

3. Мислено вижте нежеланото условие. За да посочите, че това е проблем, си представете картината затъмнена или задраскана с огромен черен хикс, или пък и двете неща едновременно.

4. Мислено се вижте как правите нещо, за да разрешите проблема или да постигнете целта. Вижте се как правите каквото ви дойде на ума. Ако не знаете какво да правите, възползвайте се от отключващия метод, описан по-нататък.

5. Мислено вижте проблема решен или целта - постигната.

Отключващият метод помага да се ускори намирането на отговор какво да предприемете. Може да се програмирате така, че пиенето на вода, кафе, бира или друго - каквото е най-вероятно да направите няколко пъти - ще ви вдъхнови. Например си кажете: “Винаги щом пия вода, съм по-близо до решението какво да правя.”