Разходката ми по реката Хамбардере продължава. Искам отново да се изкача в подножието на скалата Саръкая, да я снимам, да влеза в пещерата й. Неизвестно за мен защо траките не са се сезирали върху тази скала, а тя е най-обгледна от всичките източнородопски скали. Още от вр. Женда се вижда, на края на планината. Не винаги обаче става така, както човек го намисли. На път за нея спящ мечок, по едър от Делян Пеевски, ме абортира от намерението ми да я достигна. Имам обаче резервен план. Мечокът пази стриктно територията си, значи мога да я достигна от високата махала Дормуш, от другата страна на скалата, днес обезлюдена. И ще го сторя ако ми се отдаде възможност, но този вариант също може да зъвърши без успех - ако от някой обор под къщите на турците, сега изоставени, излезе мечка, която е родила там и тръгне да се разправя с мен? 



Това е долината на реката. Когато е в период на маловодие водата тече и под камъните и не се показва навсякъде. Когата има дъжд или снеготопене обаче става страшно.







На тази снимка на една линия са Долното и Горното светилище над махала Раката.



Имам култ към камъните, тези са изключтелно красиви за украса на двора на вила. На моята вила имам трикемеров мост, римски път, параклис, мюсюлмански гробен камък от с. Тъмраш и още доста чудатости.







Останка от римско пътно съоръжение, не разбрах предназначението му.



                                                  Вкаменена риба?



Тук има само черни щъркели, защото те гнездят в скалите. А риба и жаби има доста и няма къде много да им бягат.



                            В подражание на нашо аязмо на манастир.



                                Типичен източнородопски пейзаж!











По този мост преминава по-сериозен римски път, идващо от долината на р. Малка Арда, пеминаващ през с. Загражден и отправящ се за региона на днешните села Три могили, Мурга, Женда и др.



Обърнете внимание къде е стъпил моста - на две срещуположни здрави скали. Така водата не руши постоянно основите му.







                                          Единият фус на моста



                            Другият фус на моста



Римляните вече са познавали цимента, тук е ползван за кемера /дъгата, арката/ му.











Миналата година тук е имало ужасно наводнение и хората ме питаха, останал ли е моста. Ето защо е останал, ижда се от снимката.



           Дали е възможно Коста да не премине през Моста?  И после под моста?



Вижда се, че е приложен бетонов разтвор при полагането на арката. Вижда се и последният, завършващият трапецовиден кмък.



















               Скали много, но част от тях са били избрани за светилища.



















                     Отново се показа светилището над махала Раката.



             Вече съм на плажа на мечока. Виждат се следи от ноктите му.



Следа от мечока и дупки в пясъка на два от ноктите му. Вече знаех, че срещата е неизбежна, но желанието ми да продължа надделя. И както винаги до сега съм се връщал жив и здрав от планиниит на България, върнах се и този път. Но смелост отново да тръгна по долината на тази река вече нямам...

Бих желал конкретно за този постинг да бъдат изложени убедитлени мотиви от него за глъсеца му, както и за технологията, която ползва, разрешаваща му в секундата на публикуване на постинга ми той да се изяви като най-първият...минусчия. Ако нямате какво да правите, Другарю аппеН, предлагам Ви да изминете прехода Ком-Емине. Имам и други предложения.

Царството на камъните говори. И то как!

Поздрави, Коста!