Двама прочути учени са Нобелови лауреати заради доказтелствата,че с високи дози витамин С може да се спре или даже да се предотврати развитието на рак в човешкото тяло.

Първият е д-р Лайнус Полинг от САЩ,след него идва проф. Ото Варбург от Германия.

Революционното изследване и многогодишните анализи на д-р Полинг доказват на медицинските скептици, че ежедневния прием на големи дози витамин С укрепва здравето, повишава имунитета и допринася за съпротивата на организма срещу болестите, включително и срещу рак.

Този витамин- антиоксидант е крайно необходим срещу свободните радикали в тялото, предизвикващи преждевременно стареене; той има важна роля във формирането на колагена, необходим за нормалната функция на костите, кръвоносните съдове, тъканите и т.н. Тъй като витамин С не се синтезира в човешкия организъм , трябва да постъпва отвън.

Практически чрез храната е невъзможно да се получи цялото количество витамин С, необходимо за нормално функциониране на организма. И потребността от допълнителен прием е наложителна. Особено в днешни дни, когато въпросът за качествената човешка храна отдавна е тема за много тревожни коментари.

Полинговата формула на витамин С е еталон в световното производство на витамините, тази формула е подчинена на неговото научно доказано твърдение, че витамин С трябва да се приема за продължителен и даже много дълъг период, в количество, до 200 пъти превишаващо дозата на витамин С във всекидневната ни храна..

Изследванията си в света на витамините Лайнус Полинг започва в средата на 60-те години - един тежък период в неговото здравословно състояние. Точно тогава, когато търси спасение за себе си, той започва и нов етап в научната си дейност, който довежда до истинска революция в медицината.

За лекарите и фармацевтите прозвучава като шок изявлението на Полинг, че в критичен здравословен момент човек трябва да приема витамин С в дози, превишаващи 200 (двеста!) пъти общоприетите норми.

Следва специално уточнение-много е важно в тежки ситуации витамин С да се прилага венозно-тогава той се натрупва в обем 25 пъти повече,отколкото ако се приема през устата.

Своето твърдение Полинг подкрепя със строго анализирани научни данни, в които има и такива доказателства: всички млекопитаещи на Земята, с изключение на човека и маймуните, синтезират витамин С в собствения си черен дроб в количество, пропорционално на теглото. При възрастен човек такава пропорция означава 10-12 грама на ден- точно около 200 пъти повече от това, което днешния човек получава от обикновената си храна.

За да прекрати бурните обвинения за некомпетентност и ненаучност, Полинг започва експеримент със себе си, следват го и негови студенти-доброволци. Оттогава, до края на живота си (до 1996 година), всеки ден Лайнус Полинг приема точно такава всекидневна доза витамин С -по 10-12 грама на ден . Този буквално железен навик той прави в продължение на 30 години.

Първата от Нобеловите си награди получава за откритието си за обратнопропорционалната връзка витамин С - рак. Тоест,колкото повече витамин С-толкова по-малко рак /или опасност от рак/. Научно доказва, че колкото повече витамин С постъпва в тялото и продължително , толкова повече ще отстъпва ракът и обратно. Откритията му подстоянно изумяват световната общност и тогава прозвуча признанието, че ако статутът на Нобеловите награди позволяваше това, Полинг би трябвало да стане за трети път нобелист.

Заради откритата неприязън на американската медицинска общност (и в частност американските онколози!), той пренася работата си в помощ на онкопациентите в Шотландия и Канада –там, в сътрудничество с тамошни онколози, Полинг започва експерименти с онкоболни в последен стадий рак, обявени за неоперабелни от своите лекари (прочетете статията „Ортомолекулярна терапия” в линк „Хранене и рак” на сайта www.anticancer-bg.com). Състоянието на тези пациенти се сравнява с пациенти от клиники, където не приемат неговата теория.

Резултатите са феноменални, а това от своя страна предизвиква масов гняв на американски, английски и канадски онколози към Полинг. Имало е защо да се гневят- ако този вид онкоболни в уж „редовните „клиники преживяват максимум до 6 месеца, Полинговите доброволци живеели и живеят години напред, при това, не изглеждащи като неизлечимо болни.

Точно тогава светът го нарича „Човекът витамин С”. Първоначално това словосъчетание било медийна подигравка, но само след няколко години то се превръща в поредния уважителен символ към Полинг. В края на 80-те и началото на 90-те години той вече е безспорния световен авторитет и в биохимията, и в медицината.

Не е случайност враждебното отношение към Полинг от тъй наречените медицински „капацитети”. Наричали са го „Отровен тигър”,т.е. човек, който се е отровил от приеманите от самия него витаминни субстанции. Но за разлика от нападките, Полинг и в края на живота си изглеждаше блестящо. Изключително жизнен, пословичен работохолик , невероятно енергичен, открит в отношенията си към хората- такъв е и в своята 95 година, когато една случайност прекъсва живота му.

На свои прочути опоненти, стараещи се да го злепоставят чрез въпроса: ”Вярвате ли в силата на традиционните методи за лечение на рака?”, Полинг отговаря невъзмутимо:”Безусловно!”.

Веднага след това обаче, с присъщата си твърда убеденост, допълва:”Но аз смятам, че окончателните успехи в борбата с рака ще бъдат достигнати с помощта на витамините, а не на лекарствата.”

Може да се каже, че реално той самият винаги си е първия „пробен „ пациент за онази стройна система за борба с рака, която нарича „Ортомолекулярна медицина”.Това е напълно нова стратегия за лечение на онкопациентите и в нея първо място получават не лекарствата, а витаминотерапията!

„Необходимото условие за добро здраве се явява наличието на нужните молекули в нужното количество в нужното място на човешкото тяло в нужното време” - това негово изречение става нещо като девиз на новата медицинска наука.

„Аз съм убеден-казвал Полинг на свои пациенти-че вие можете да продължите благополучната късна част на Вашия живот с 25 и даже 35 години, ако в младостта си и особено в средната възраст започнете да приемате нужното ви количество витамини и особено витамин С..”

Независимо,че д-р Полинг не е в нашия свят почти 20 години, и сега непрекснато се правят изследвания за приложението на витамин С в борбата с рака. Последното /засега!/ проучване заърши наскоро-правиха го експерти на Националния институт за борба с рака-САЩ. Само преди 2-3 месеца те обявиха резултатите си- високите дози витамин С са спасили при експерименталното им лечение хора с рак на простатата,на гърдата, някои форми на белодробен рак...Изследванита кои точно видове рак се влияят най-силно от високите дози витамин С продължава и в този момент.

Във всички случаи обаче се посочва,че при прилагането на високи дози витамин С трябва да се следят бъбреците-поради голямото натоварване с витамин С.

С цялата информация можете да се запознаете от тук: anticancer-bg.com/news/vitamin-legends-C-and-B17